>Стиг Ларшон – много яко!

>

Първата му книга ми попадна на английски (The Girl with the Dragon Tattoo) и понеже наистина нямаше нищо друго наоколо, се напънах да прочета някокостотин страници за подобряване на езиковите умения. По-късно със задоволство установих, че трилогията “Милениум” е преведена и на български (заглавието на първата част е различно от английското, но аналогично на шведския оригинал – “Мъжете, които мразеха жени”), само че този автор като че ли не е бил достатъчно добре рекламиран (или пък аз съм го проспала). А всъщност е много добър. Във всеки случай по нищо не отстъпва на Гришам или Дан Браун, при това е доста по-съвременен, може би просто защото е по-млад. Затова и не случайно през 2009-а е бил номер едно в световните класации, а Дан Браун му е дишал праха…За зла участ е починал почти веднага след като е предал за печат трилогията си и дори не е дочакал световния й успех. Жалко! Сигурно и това е една от причините да не го рекламират толкова. Така де – за какво да го рекламират като е умрял? И без това няма да пише повече…Бизнесът е безпощаден. Все пак един човек, очевидно най-близкият му, не го е забравил и e написал книга за него. По трилогията има и филми, които също не са стигали до нас.
В центъра на действието на романите на Ларшон е едно списание и неговият екип, а главните герои са разследващ журналист и една доста алтернативна млада жена. За разлика от Гришам, който ни занимава само с адвокати и Браун, който ни занимава само с религии, шведът Стиг Ларшон обръща повече внимание на неща като свобода на словото, журналистически стандарти, насилието върху жени, трафика на хора. Освен находчивия и напрегнат сюжет, с който доста добре можете да си уплътните времето, книгите му са познавателни и за страната, в която се развива действието. Между другото става ясно, че това скандинавците секса за нищо го нямат, а източноевропейките яко сме го закъсали с имиджа. Като цяло е малко изненадващо, че положението на жените в тая част на света май не е най-розовото. А когато един журналист (какъвто е Ларшон) пише роман, вероятността нещата вътре да са с висока степен на достоверност е голяма. Ето в подкрепа и едно интересно интервю по темата на преводачката Васа Ганчева.

>PR уроци II част

>Този пост няма връзка с предишния, но има връзка с ПР-а. Не съм чела нито една статия на покойната Васа Ганчева и изобщо не я познавам. Това, което се случи с нея обаче поставя наистина важни въпроси, на които като че никой не иска да отговори. Гледах репортажа със скрита камера за нея и той е повече от ясен. Проблемът е, че същото, което е правила тя, са правили и Иван и Андрей, а също и Нова телевизия, а също и повечето от медиите, които отразиха скандала, само че в далеч по-големи размери…А това, което всички те правят, е най-прост ПР. Проблемът на ПР-а е, че е неморален. Както и да го увъртаме, това е положението. ПР-ът е като рекламата – лъжлив, неискрен и подвеждащ, и нищо не може да се направи срещу това. Е, познавам и фирми (обикновено международни), които отказват да плащат на медиите, за да изпълнят ПР договорите си. Тогава? Ами тогава, ако работиш за такава фирма, изнамираш всичките си приятели по трасето и го удряш на молба. И…някои от тях наистина се оказват приятели. Няма друг начин.
Иначе разликата в един или друг подход е само в това доколко си директен, какъвто е случаят със скритата камера на Нова, и доколко си префинен и можеш да облечеш нещата в една по-различна форма като договор, фирма, ПР услуги и т.н.
Вторият важен въпрос е защо за обект на репортажа със скрита камера не беше избран някой друг, далеч по-известен от пострадалата журналист, главен редактор или собственик на медия? Хващам се на бас, че има случаи, от които щеше да стане страхотен материал! Дето се вика гилдията си ги знае поименно. Само че нещата са много комплицирани…Ами да, такива са.
И накрая, без да иска Вежди Рашидов, който може би имаше нещо друго предвид, всъщност каза самата истина: “Васа показа синдрома на медиите.” Показа го наистина. Парадоксът е, че самите медии доброволно и ентусиазирано участваха в показването. Дали въобще разбраха какво правят?