Искам да съм журналист в Габон или как се стигна дотук?

20140804_003859На българските журналисти сигурно вече им се е приискало да работят в Габон, след като стана ясно, че дори тази западно-африканска държава ни задминава по свобода на словото. Това е доста омерзително, тъй като всички си мислим, че сме значително по-напреднали от държавите в Централна и Западна Африка и че не може да става и дума за сравнение между качеството на живот тук и там. И хоп … изведнъж – ето ти изненада! Габонците  се радват на по-високо качество на медийните продукти в сравнение с българите. Възможно ли е? Да. И това, ако не е удар под кръста…Тук обаче трябва да се има предвид, че на журналистите им е станало омерзително по причина на собствените им оплаквания, тъй като класацията на “Репортери без граница” със сигурност се прави на базата на свидетелства на репортерите в дадените граници, така че на практика всяка държава се е оценила сама по някакви показатели. Което не прави оценката необективна. Напротив.

Как се стигна дотук? Дотук се стигна, след като Делян Пеевски, на Делян Пеевски майка му, баба му и леля му, както и на Цветан Василев учинайка му, изкупиха всички български медии (почти) с цел да манипулират обществения облик на политиците и респективно да услужат на собствения си бизнес. Стратегията се оказа печеливша – от медия на медия – и ей ти 4 милиарда на далавера без никой да разбере нищо. Поне не навреме. (Леле, това наистина са много пари!)

По същото време журналистите на един от водещите вестници в братска Словакия колективно напуснаха съответния вестник, след като вместо чужд инвеститор, собственик им става група бодри ченгета, бивши служители на държавна сигурност, заподозрени в корумпиране на държавната власт с цел лични бизнес облаги. (Видно е, че ченгетата навсякъде много обичат вестниците. Проблемът е, че в България им минавт номерата.)

Защо у нас не може да стане като в Словакия? Може би това щеше да спре наглите вестникокупувци? Изглежда просто свободата не ни е приоритет. Няма друго обяснение. Защото всички, които се възмущават от Пеевски, Василев и компания, са само на една крачка от това утре да се съгласят да дадат подкуп за обществена поръчка, да спечелят нов НЯМАЗНАЧЕНИЕКАКЪВ клиент или да си вземат хубавата заплата. Нормално. Всички обичат хубавите заплати. А някои предпочитат свободата.

>Абсурдите на "Операция "Шменти капели"

>Влади Вългала даде пример на политиците за истинско силно и лично послание, каквото никой от тях не можа да извади за изборите. Като каза, че е заложил апартамента си, за да направи филма “Операция “Шменти-капели”, той наистина успя да закара доста хора до “урните” на киносалоните. Посланието звучеше като “Или ще направя този филм, или ще умра!”, а хората обикновено оценяват истинската отдаденост.
Въпросът е какво се случва след като си отишъл вече в киносалона? Филмът на Влади Въргала е комедия на абсурда и като се абстрахираме от свръхплоския план на обяснение на това, което ни се случи последните 20 години, след първите 15-20 минути филмът става наистина смешен, за което допринасят готините актьори, вкл. самият Въргал, и свежото чувство за хумор на Влади в някои моменти.
Най-смешното обаче е как абсурдът на този филм излиза извън неговото съдържание, актьори и режисьорско виждане. Защото в крайна сметка Въргала прави този филм не благодарение на заложения си апартамент, а благодарение на спонсорството на Корпоративна банка и лично на шефа й Цветан Василев, на когото той многократно и публично благодари (в “Панорама” даже не му направиха забележка, че прави реклама на банкера). Така на практика излиза, че филмът на Въргала е направен с държавни пари, защото тази банка съществува благодарение на факта, че държавата в продължение на дълги години държи почти всички пари на почти всички държавни фирмив нея, без конкурс и без наредба, каквато Симеон Дянков многократно обещаваше да въведе, но не го направи. На всичкото отгоре главният спонсор на филма може да се припознае в поне двама-трима от героите на филма. Та дори и в главния – Цеко Цеков, който накрая прибира куфарите с парите. Предполагам, че съвпадението на малкото име е случайно.