“Кръщене”-то на К. Донев прилича повече на погребение

Пиеса на Камен Донев, в която играе Камен Донев, не е като пиеса на Камен Донев, в която не играе Камен Донев. “Кръщене” е от втория случай. И е толкова зле, че ако Донев продължава в същия дух, много скоро ще бъде забравен като най-голямото явление в българския театър от най-новата ни история. Постановката в Театъра на Българската армия е твърде компормисна и ако този театър има сериозен драматург, той не би трябвало да допуска това представление. Прочети още в кОлтурен блог.

>Смях до побъркване

>

Никога не съм гледала нещо такова у нас (въпреки че ходя на театър откак се помня или поне малко след това) и никога не съм се смяла толкова много, че да ми стане наистина лошо! Спомняте ли си онази детска приказка за свирката, която като почне някой да свири на нея и всички наоколо заиграват без да могат да спрат? Ето такъв ефект има авторският моноспектакъл на Камен Донев “Възгледите на един учител за народното творчество”, само че в посока на смеха. Наистина можеш да си пукнеш.
Този път той изигра представлението си в Сатиричния театър, в навечерието на 24 май като закачка с родния учител (по-скоро добронамерена) и гавра с безумния ни живот и безумния ни бит (по-скоро “злонамерена”).
Този човек е толкова талантлив, че направо ти скрива топката! Сравним е само с Мариус Куркински, но дори и там води с едни гърди, защото освен всичко е и драматург, и сам си пише текстовете.
Проблемът е, че това представление се играе рядко (най-вероятно, защото е много трудно), а билети се намират почти само с връзки.
Ето защо тези от вас, които не са го гледали и обичат театъра, трябва да се мобилизират отсега. Следващото (сигурно последно за сезона) се играе в Пловдивския театър на 20 юни (събота).