>Дребна хитрост за авторска защита в нета

>

Тая работа със защитата на авторското право в интернет май хич я няма у нас засега. Поне с такова впечатление останах след презентацията на д-р Георги Димитров, председател на фондация “Право и интернет” по време на 7-та Национална конференция по е-образование, организирана от ICT Media. Както много други закони в момента, така и Законът за авторско право е правен в условия на “хартиена” среда или без мисъл за световната глобална мрежа и нейните поразяващи въздействия върху всекидневието ни. По тази причина и усилията за защита на авторско право в глобалната мрежа обикновено са плачевни, не помага и съдът.
Дребна хитрина, която от “Право и интернет” споделиха с аудиторията, е отпечатване на хартия на даден материал към дадена дата от даден сайт и…заверка от нотариус. Т.е. ако нещо, което сте написали или публикували ви се струва от изключителна важност за световната история, принтирате го от дадения сайт и нотариусът удостоверява към определена дата (на датите в интернет не се гледа серизоно), че вашият собствен авторски материал се намира на еди кой си сайт и си е ваш така да се каже. Това изглежда малко комично, но казват, че вършело работа в съда. Все пак е нещо. Само дето на графомани ще им излезе малко скъпо. 😉

>Предизвикателно за блоговете

>Движението на демотиваторите е чудесен начин да се позабавляваш и да се опиташ да се измъкнеш от клишетата, които ни набиват в главите всеки ден и от всички страни – пряко, косвено, дистанционно и телепатично. Despair,Inc например е един от източниците на чудесни лафове, придружени от подходящи илюстрации. Ето и няколко примери. Индивидуалност: “Никога не забравяй, че си уникален. Също като всички останали”. Съмнение: “В битката между теб и света, заложи на света”. Лудост: Не е лесно да разбереш колко ненормални могат да бъдат някои хора. Особено когато ти си луд”…
Най-често демотивационните движения издават календари с подобни мисли. Такива вече има и в България, а в последния – за 2010 г. – има лаф и за блоговете. Ето го и него: “Никога не е имало толкова много хора, които имат да казват толкова малко и които казват толкова много на толкова малко…” Ако го прочетете внимателно ще видите, че казаното си е злобно отвсякъде. Защото ако звучеше така: “Никога не е имало толкова много хора, които казват толкова много на толкова малко”, можеше и да е приятелско намигване. В пълния си вид обаче отива повече към обида. Както и да е. Чувството за хумор е тънка работа.
Все пак този лист от календара ме накара да се замисля за ползата от блогърстването, въпреки че не е задължително нещо да има височайш смисъл, за да го правиш /какво да кажем за голфа тогава?/. Изглежда, че за спечелване на социални каузи този тип дейност е по-скоро непечеливш. Примери: май все пак ще ни следят имейлите, децата влязоха в Биг Брадър… Сигурно има и положителни примери, ама нещо не се сещам. Вярно е, че казионните медии преписват от блоговете и отвреме на време дори си пълнят страниците с тях. Но дори и да се влияят от това, което пише в интернет пространството, фактът, че те не са свободни, отново поставя под въпрос смисъла на блогърстването в неговия граждански аспект.
От друга страна блогването може да бъде и много приятно. Например фактът, че 16-годишната австралийка Джесика Уотсън обиколи света с яхта, разказвайки своето пътешествие на блога си на живо на целия свят, е много як! Както и стотици други неща…Или ако трябва да напишем едно мотивиращо изречение за блогването, то може да звучи и така: “Никога не е имало толкова много хора, които се забавляват толкова много с толкова малко…” /имам предвид пари :)/.

>Художникът на българското лого с изложба в "Сезони"

>
Тази седмица (25 юни, четвъртък, 18.30 ч) в столичната галерия “Сезони” се открива интересна изложба. Авторът, Емил Вълев, е известен и с две други неща освен рисуването – ъндърграунд групата “Виолетов генерал” и най-новото лого на България, което е негово дело (виж снимката). А, да не забравя – и с това, че е голям чешит, което си е в реда на нещата за всеки човек на изкуството.
Познавам няколко художници и Емил е единственият между тях, който се е отдал изцяло на изкуството си и не прави никакви компромиси в това отношение. Което естествено си има цена, често пъти с обратен знак. Завършил е художествена академия във Франция и художествена гимназия в София. От доста време не е правил самостоятелна изложба. В “Сезони” ще покаже около 30 картини, от “най-новите” както сам се изразява. Имам няколко негови неща, 1-2 от които съм “отмъкнала” малко преди да ги унищожи, което ме изпълва с висока степен на задоволство…
Какво друго? Има три неща, които по никакъв начин не се връзват с Емил и с неговите картини – това са конюнктура, номенклатура и конформизъм. И три други, които се връзват – интересен, модерен, световен.

>Колко е прав старият Кант!

>Блогърското пространство реагира изключително положително на новината, че Соломон Паси се извини за острото си определение относно блоговото народно товорчество – “простотии”. Повечето пишещи във виртуалното пространство похвалиха разкаялия се политик и тутакси му простиха прегрешението. Само тук-там се появиха ядни намеци, че ако не идваха избори, то надали, ама карай да е весело…
Аз по-скоро принадлежа към скептиците. Сещам се и за една истинска случка, разказана ми от един духовник. Попитал го друг духовник: “Колко е пет делено на две?”. “Две и половина”, отвърнал запитаният. “Не. Две и едно наум”, поправил го първият. Та така…
Но старият Кант пак все пак излезна прав. Инвестицията в усмивка, благодарност, поздравление и извинение, винаги е печеливша, казва той.