>По-леко със старците

>Човек трява да е откровено невъздържан и с известни проблеми в социалната ориентация, за да се изкаже по този начин. “Феодалните старци” на БАН са стара тема, но все още разгжлеждана доста повърхностно. Финансовият министър трбява да знае, че много от тия старци работят с цял свят и много отдавна не разчитат на постната пица на бюджета. В смисъл, че дейността на тази институция не се изчерпва само с икономическите доклади до президента. Да, разбира се, БАН трябва да се преструктурира и да се отдели сеното от плявата, както това стана в други соцстрани – справка бившата ГДР. Като се изказваш по този начин обаче, трябва да си даваш сметка, че компрометираш науката в очите на по-младите хора, които започват да си мислят, че тая работа си е олдфешън отвсякъде, с което влизаш в остро противоречие с политиката на ЕС в това отношение да привлича младите към наука. Защото като се гледа броя на пенсионерите в БАН не е лошо да се види и броят на студентите в специалностите с точни науки – сигуно е доста по-малък…Преструктурирането на научната сфера обаче е нещо доста по-тегаво отколкото заяждането с нея и тоя керван продължава да си върви безкрай…А президентът просто се възползва от една област, в която лесно може да си прави PR. Обаче учените не са виновни затова.
В допълнение Дянков трябва да е голям оптимист, ако разчита само на българските университети да правят наука. Защото по каква логика някой, който се отнася небрежно към студентите си, ще се отнася отговорно към научната си работа? Аз лично не виждам такава. Така че, освен БАН, от преструктуриране се нуждаят и университетите. А по отношение на публичното говорене, г-н Дянков, защо не опитате нещо от този род:
“Оценявам високо ролята на науката в подобряването конкурентността на икономиката и необходимостта от инвестиции в научни изследвания. Намаляването на бюджета за наука е временно и е свързано с тежката ситуация в момента. Финансирането може да се подобри веднага след първите признаци на излизане от кризата. Това, което бих искал да видя също така, е съкращаване на неработещите научни звена, за да инвестираме повече в онези, които създават висока добавена стойност.” Или нещо от тоя род…

>Малко издателство направи голям речник

>
От този месец може да се каже, че старобългарският език вече има пълен двутомен речник – нещо за което мечтаеха стотици студенти по българска филология преди доста години, когато се потяха на изпита по старобългарски, разчитайки на 20-те странички помощен речник в края на учебника. И, разбира се, не само те.
Речникът, който бе издаден в продължение на десетина години (току що излезе том II), е дело на Института по български език и на малко издателство – ЕТ “Валентин Траянов”, чийто състав се изчерпва с едноименния му собственик и… единствен работник. Сигурна съм, че този речник нямаше да стане факт ако не беше ентусиазмът на издателя и волското му търпение да завърши започнатото. Не се сещам за никой друг, който би се захванал с нещо толкова пипкаво като работа и със сигурност – непечелившо. В същото време това е най-патриотичното дело в българското книгоиздаване, за което се сещам през последните 20 години, макар че Валентин е последният човек, който можеш да определиш като отявлен патриот, ако съдим по клишето, което съдържа това понятие.
В резултат разполагаме с издание, което ще направи достъпна за много повече хора една книжнина и култура, правени по времето, когато не сме имали лаптопи, но пък сме имали дух, за който сега можем само да мечтаем.