>Разказите на Гришам

>

„Окръг Форд” е най-добрата книга на Джон Гришам досега. Той за пръв път използва чувството си за хумор с такава свобода. Някои от разказите са изключително забавни, а три са истински шедьоври. Една незабравима книга. – Пат Конрой

Това е най-неподходящата рецензия за разказите на Джон Гришам “Окръг Форд”, които случайно ми попаднаха на Панаира на книгата т.г. Не знам дали е най-добрата, но със сигурност това е най-различната книга на Гришам. Той е все така добър разказвач, но историите, които разказва са по-скоро мрачни и тъжни и много по-малко забавни. Даже, бих казала, животът, който описва в затънтеното южняшко градче, е толкова ужасяващ, че ако ги беше написал малко по-рано от 20 години назад (както е в действителност), щяха да го издадат и по време на тоталитаризма. Можеше дори да го поканят на международна среща на писателите…
Героите, които Гришам описва, или мамят, или лъжат, или крадат, или обмислят как да направят някое от тези три неща. Някои са убийци и разказът е за последните им дни преди да ги пъхнат в газовата камера (нейното действие също е описано подробно). Предполагам, че след като е написал тази книга в началото на шеметната си кариера, Гришам доста бързо е осъзнал, че хората не искат да им разказваш колко гаден може да бъде животът. Хората искат да се забавляват и да забравят. И е взел завоя. Умно момче. А разказите му все пак си струват.

>Как да спестим 16 лева?

>
Като не си купим последната книга на Паулу Куелю “Победителят е сам”.
Понеже е отпускарско време, на много хора им се иска да си купят четиво за душата, което да прелистват безгрижно на плажа, докато слушат как вълните се плискат…
Този път обаче ще останат разочаровани, тъй като Куелю се е опитал да пише трилър и това очевидно не е силната му страна.
Както обикновено, той си е намислил да ни каже нещо мъдро и сега то е, че като се стреми към власт, пари и слава, и като ги достигне най-накрая, човек всъщност остава сам и нещастен. Дотук добре. Идиотското в случая е, че ни го доказва чрез един сериен убиец, който трепе наляво и надясно, и някакси не е ясно защо става всичко това. За разлика от другите му книги тук липсва и божествено-холивудският оптимистичен край и за капак убиецът се измъква ненаказан, а Куелю го изкарва победител. В крайна сметка изобщо не личи да го упреква кой знае колко. Още малко и ще го изкара нормален. А между другото ни обяснява неща от рода на що е то пране на пари, колко са гладни манекенките и др. под. За цвят има и малко хомосексуална любов.
В заключение, ако все пак искате да похарчите тези 16 лева, по-добре ги дайте за Гришам. “Изнудването” си е класически адвокатско-шпионски трилър и въобще не пречи на шума на морето.