Рисковете на ваучерния туризъм

За ваучерния туризъм има и “за”, и “против”. Най-важното, разбира се, е хубавата компания, за да издържите по-лесно изпитанията, защото винаги има и такива. Пътуването с предварително закупени ваучери става все по-популярно и, когато го прави, на човек винаги му се струва, че е на голяма далавера. Това, разбира се, не е така. Но не е и чак толкова лошо. Виж още в LOVE.TRAVEL.

>Предложение за септемврийски уикенд

>
Топлите дни намаляват, денят се скъсява, а слънцето се показва все по-рядко отколкото ни се иска. Как да откраднем още малко възможност за протягане на топло? Естествено, като отскочим до Гърция. Но не само на плаж, не. А като съчетаем културното с приятното (в случай, че за някой културното не е приятно, а приятното не е културно). Та предложението е следното: София – Солун – Метеора – Лариса – Катерини – Солун – София, с едно преспиване някъде след Лариса и преди Катерини. За целта е нужно да тръгнете в 6.30 сутринта, така че с границата и кратките спирания,в13.30 ч сте на Метеора. Можете да минете по магистралата за Игуменица, ако не искате да пътувате по един и същ път на отиване и на връщане. Важно е обаче да знаете, че е по-добре да продължите по магистралата до Малакасио и оттам да завиете към Калабака (градчето до Метеора), а не да се отбиете от магистралата още при Гревена, защото ви чака близо 60-70 км планински и много завоест (макар и добър) път.

И така вече сте на Метеора. Веднага се захващайте с обиколка на манастирите (общо 6 за разглеждане), защото работят до 17.30 ч. Пригответе се и за голямо изкачване и слизане по стотиците стълби до върха на съответната скала. (Упражнението, с леко преувеличение, се равнява приблизително на маршрута от Драгалевци до Голи връх пеша.) Може да започнете от “Св. Николай” и да завършите в “Св. Стефан” или обратното. Посещението на всеки от манастирите, с изключение на “Св. Николай”, струва 2 евро на човек. Днес тези места са повече туристически, отколкото поклонически, въпреки че е забранено на влизате с къси гащи или без ръкави. Най-голямото удоволствие обаче е изключителната (и различна) гледка, която се разкрива от всеки нов изкачен обект.
Дотук с културата.Напускате един пейзаж, който се доближава малко до Белоградчишките скали, но в доста по-голям мащаб…И тръгвате накъде? Към морето!
За час-час и половина минавате през Лариса и стигате живописния крайморски път, който минава покрай Катерини и стига до Солун. Понеже вече ви е омръзнало да шофирате, може да изберете първото градче, което ви се изпречи на брега. В случая това е Платамонас, но то е доста оживено и шумно, в случай че предпочитате тишината. Затова пък следващото по брега – Пантелеймонас, е истински рай на спокойствието с чудесен голям плаж, и когато на другия ден човек лежи на този плаж, се чуди как може да е бил такъв идиот и да е отишъл отново да почива на Българското черноморие…

Иначе стаите са по 40 евро (сигурно има и по-евтини). Проблемът е, че покрай кризата Гърция е потънала дълбоко в сивата икономика и ако случайно нямате кеш или сте го свършили – може никога да не намерите нито банкомат, нито място, на което да платите с карта.
И така на другия ден се събуждате когато си искате, пиете едно гръцко кафе и чакате да стане към 9.30-10.00, за да отидете на плажа. Към 3.00-4.00 ч следобед спокойно потегляте обратно към родината, без много-много да бързате, защото на границата вече няма опашки.

>Кризата като аквапарк

>
Сутринта мернах едно заглавие по първите страници, че по Димитровден излизаме от кризата. И ми хрумна, че голямо влизане и излизане падна около тая криза. Първо щеше да ни подмине, после щяхме да влизаме ама по-късно, след това си влязохме вътре отвсякъде и почнаха едни нескончаеми прогнози относно излизането. Следващия месец или на следващия завой – като в усукана ролба на аквапарк. Вътре е малко страшно и малко тъмно, и ти е доста мокро на Д-то и доста ти се завива свят… Единственото, което те крепи е, че все някога ще излезеш – няма начин, освен ако не стане някой инцидент (не дай си Боже!). Въпросът е обаче къде се оказваш при излизането – няма къде другаде освен мно-о-о-о-го надолу. И как се приземяваш. Дори да е безболезнено, обикновено се нагълтваш с доста вода…

>Закъде бързат делфините

>
За пръв път от детството си насам виждам делфини в Черно море! Случи се около 24 май в Несебър, привечер, бяха няколко стада, които се забавляваха на не повече от 100-200 метра от брега. Всъщност това беше и изненадата – че бяха адски много! Чух наскоро и от други познати, че са виждали делфини край Лозенец в началото на май, но друго си е да се убедиш сам. Иначе за присъствието им човек може да научи и косвено ако подслуша разговорите на рибарите, които сутрин прибират скромния си улов – най-вече попчета и нелегален сафрид. Обезпокоителното е, че рибарите здраво ругаят тези редки и прекрасни същества, защото последните им късат мрежите и си похапват твърде добре от тях…Някои от местните дори се заканват, че в най-скоро време ще вземат пушките и ще си разрешат проблема както те си знаят. Това е много страшно, защото съм почти сигурна, че никой не следи дали тези защитени от закона животни са в безопасност. Даже не съм сигурна кой трябва да го прави? Толкова отдавна не се е случвало да има толкова много от тях наоколо, извън делфинариумите. А освен че са красива гледка, делфините са доказателство и за дългоочакваната чистота на Черно море. Да се надяваме, че няма да ги прогонят и че делфините не бързат към …смъртта си.