>Хора с увреждания

>

Това, което не мога да понасям в “Мюзик Айдъл” е, че организаторите му използват всеки удобен случай да се гаврят с участниците. Вярно е, че сред тях има големи образи, но в края на краищата всеки си има достойнство. А ако тръгнем да се подиграваме, със сигурност ще намерим повод и за Мара Отварачката, и за Фънки, и за всички останали. Всъщност част от тези участници, с които се майтапят, очевидно са хора с проблеми и да се подиграваш с тях е все едно да се подиграваш с хора с увреждания. Не е задължително да си сляп, за да имаш нужда от съчуствие. В последното издание на предаването си м.г., в “Мюзик Айдъл” дори стигнаха дотам, че допуснаха едно такова момче твърде надалеч и след това се чудеха какво да го правят, като междувременно направиха проблема му достояние на колкото се може повече хора. Всичко това е доста гадно и едно иначе интересно шоу (поне в първата си версия) започва да прилича на “Биг Брадър”, “Островът на изкушението” и всякакви подобни помии. С две думи мотивите да не се гледа се увеличават. Или пък се увеличават? Може би рецептата е колкото по-гадно, толкова по-добре. И се прави от хора с увреждания.