>Социална реклама – да, но само отвън

>

Според цитирано днес в новините на БНТ и bTV чуждестранно изследване, българските деца са сред най-страстните пушачи в сравнение с други техни връстници. Това не е нищо ново за нас, но сега някой го е забелязал отвън. Понеже тук просто не ни вълнува този факт – типично за изостанала страна, макар и с претенции за модерност. Всички социални кампании, насочени срещу алкохол, цигари, наркотици и предназначени за “облъчване” на тийнейджъри (а и не само), се финансират отвсякъде другаде, но не и от българската държава. Предприсъединителни проекти, следприсъединителни проекти, чуждестранни организации и фондации и т.н.
Социалните кампании у нас представляват най-вече инициативи за събиране на средства за дадена кауза. Единственото изключение, за което се сещам, е кампанията на медиите “Не карай пиян! Стигни жив!” или нещо подобно, която после подеха и телевизии, и която завърши плачевно – едно от лицата на кампанията уби човек с кола в пияно състояние. За което организаторите и инициаторите, разбира се, нямат никаква вина.
Не се намери обаче нито една компания, нито една институция, нито едно НПО (българско), което да инициира и финансира антиникотинова кампания сред децата, въпреки че се вижда от самолет, че те пушат като изоглавени. И че върху тъпите им глави трябва да се въздейства по същия начин, по който им въздейства и всичко най-лошо: агресивно и с много пари.

>Безмисленият снобизъм на една институция

>

Законът за транслитерацията е безмислено снобско начинание от страна на една държавна институция, която чрез него се опитва да обоснове смисъла на съществуването си, който всъщност е спорен. За тази работа не беше нужен никакъв закон. Тя беше въпрос на една сносна организация в рамките на публичните институции. И, разбира се, никой няма да събира никакви глоби…
Проблемът на българите обаче изобщо не е разнородната транслитерация от кирилица на латиница, а фактът, че все по-малко човекоединици в тази държава са носители на знания за правописа на собствения им книжовен език. Не зная дали това е всеобщо известно, но в българската държавна администрация вече се пише с правописни грешки и това не е никакво изключение. Сещам се за два най-характерни, но далеч не единствени примера – сбъркания пълен и кратък член, и изписването на пълното наименование на абревиатурите или имена на институции, организации и други по английския правопис, т.е. всички думи с главни букви. За това безобразие обаче никой не застрашава чиновниците с никакви наказания. Започна се от неграмотните деца в училище, после се премина към неграмотните студенти и накрая се стигна (о, уви!) до … учители, които правят правописни грешки.
Ето за какво са нужни масови кампании, неотложни и крути мерки и защо не, макар и не на всяка цена – дори закон. Нужни са и стандарти за българския език, които да са задължителни първо за българските граждани. Ама не! Дайте да видим как ще напишем на чужденеца “Панагюрище”, че да го прочете правилно. Както и да му го напишем, все тая – няма да се справи.