>Де е България

>

“…Там, де днес е зла неволя/де народа й мъченик/дето плачат и се молят/се на същия език…”

Няма да се изненадам, ако повечето българи изберат този куплет от известното стихотворение на Иван Вазов, за да обрисуват ситуацията в страната в момента. За това, че “плачат” съм сигурна. Виж за молитвите – не чак толкова…Че даже и за езика вече имам някои съмнения. Понеже първият коментар под песента по текста на Вазов в youtube гласи:

“bulgaria e nomer edno no mamicata im na tia vuv parlamenta”.

Хм-м-м. Не знам дали Вазов щеше да го разбере.
Напоследък отново се заговори за образа на България пред света и за спецификите на нейния имидж. В “Капитал” се появи разработка на тема “За какво ни е България?” (Вазов и това нямаше да го разбере, горкият!). Проведе се и конференция на тема национален бранд (бранд = търговска марка, обаче национална търговска марка звучи кофти), на която участваха много министри.
Всичко това ми напомни за резултатите от едно изследване на образа на България, което “Витоша рисърч” направи през 2004 г, подобно, но не същото като това на АИИ Дейта Процесинг. Докато новото изследване е правено изцяло върху статии от медии, то това на “Витоша рисърч” беше направено с живи хора. А ако трябва да вярваме на теориите за комуникацията, истинското формиране на общественото мнение става много по-малко чрез медиите и много повече чрез общуването между хората и мнението на лидерите сред самите тях – разбирай на леля Пена от втори вход. (Ами то май си е вярно, иначе ако гледаме само медиите одобрението към правителството трябваше да е доста по-високо…).
Та от това проучване тогава стана ясно, че хората харесват най-много природата, манджата и хората на България (Европейците харесват и българската култура). Това, което никак не харесваха пък бяха инфраструктурата и мръсотията. (Съвсем логично, то и ние това не харесваме.) Българите пък ги харесвали, защото са гостоприемни, общителни и с чувство за хумор. Като цяло обаче най-честите квалификации за България през 2004-а бяха “балканска”, “посттоталитарна” и “източноевропейска страна”. Хубаво е да се проучи какво мислят днес. Няма да се изненадам ако е “най-бедната европейска”, “корумпирана” и …може да има и нещо ново. Интересен факт в статията, базирана на изследването на Дейта Процесинг, е, че събитието с най-положителен нетен ефект върху имиджа на България било откриването мощите на Св. Йоан Кръстител (добре че са го оценили поне навън, понеже тук отнесе доста медиен сарказъм и прочие негативен скептицизъм). Т.е., мисля си, че като не можем да си оправим пътищата, да преборим корупцията и да изчистим мръсотията, да си пазим поне хубавите неща. А те са природата (доколкото е останала), културните паметници и, разбира се, чувството за хумор. Помага. Освен това, за да оправим каквото и да е, все пак трябва да запазим у себе си и нещо от чувствата на тоя наивен човек дядо Вазов –

“…Дето ази и да трая — за теб мисля и горя,/в теб родих се и желая/в теб свободен да умра.”