>Познаваме се

>Марин Сореску

Познаваме се,
срещнахме се един ден
на земята –
аз вървях от едната и страна,
а ти – от другата.
Ти беше и тъй, и иначе,
о беше като всички жени,
виж, че ти запомних лицето.

Аз се разчувствах
и ти казах нещо с ръка на сърцето,
но нямаше как да ме чуеш.
Защото между нас непрекъснато сновяха коли
и вода и най-вече планини,
и цялото земно кълбо.

Ти ме гледаше във очите,
но какво ще се види там?
В моето полукълбо
току-що се беше здрачило,
беше настъпила нощ.
Протегна ръка: докосна облак.
Аз прегърнах през рамо един лист.

>Кара ли ви се електромобил?

>

Имам познати, които днес щяха да се разхождат на Витоша, но се отказаха, защото над България тъкмо днес щели да преминат радиоактивни частици от Фукушима. Мисля си, че по-скоро би трябвало да организираме всенародно веселие на открито, че сме толкова далеч и нищо не може да ни се случи. Поне този път…Хората обаче се страхуват. Страхуват се и от сянката на радиоактивната заплаха. А иначе не знам дали вчера същите хора са си изгасили осветлението за един час вечерта в Деня на Земята. Аз лично не го направих. Не можах да се лиша от две удоволствия като тези да догледам една романтична комедия и да почета една кримка…Много елементарно от моя страна наистина.
А докато се страхуваме от радиацията от Фокушима не е лошо да помислим дали е от първостепенна важност да имаме електрически автомобили (може би за да ходим с тях до пазара) и дали не беше налудничаво безотговорно, когато някои от нас през зимата си оставяха климатиците в офисите пуснати в събота и неделя, за да не се изстуди твърде много помещението. И за още десетки случаи, в които сме разглезени да ползваме ток, а бихме могли да го спестим.
Според едно широко разпространено мнение изборът между това да развиваш ядрена енергетика и да не го правиш е като това да избереш дали да останеш “на дървото при маймуните” или да слезнеш от там и да отидеш при богатите и преуспелите. Да, все още най-развитата страна в света, САЩ е окичена с АЕЦ като коледна елха. И не само тя. Въпросът обаче напоследък започва да стои така: при маймуните или при мутантите?
Сигурна съм, че когато погледне заплахата в очите, всеки би избрал компанията на маймуните. Но тогава е късно.