>За иконата на Св. Георги в Хаджидимово

>

В манастира “Св. Георги Победоносец” до Хаджидимово се намира една от най-старите икони на Св. Георги у нас. Тя е от турско време, когато от земята я изравят при необичайни обстоятелства и след това на мястото се строи манастирът – история, която се е случвала често по светите места. Тя не е голяма и вече е изложе на показ по всяко време. Вековете са нанесли тъмни пластове върху нея и фигурите се различават трудно. Уникалното в тази икона е, че върху коня зад Св. Георги седи дете. Това, което тя изобразява, е едно от чудесата на светеца. По време на робството, турците отнели момче от българско семейство, за да го обучават във войската. След няколко дена, докато страдащите родители оплаквали тъжната си участ, в къщата им влетял конник, а на седлото му седял техния син. Конникът върнал детето и изчезнал яко дим…Не зная дали това се се е случило на празника на светеца, но случката се свързва с него, а за иконата се твърди, че е чудотворна.

>А парите за кого са?

>Когато човек е на 27 години, зрелостта още чука на вратата. Затова свързвам изявата на депутатката от ГЕРБ Любомила Станиславова по-скоро с този факт, отколкото с откровена глупост, интригантство или нещо по-лошо. Желателно е, като си в парламента от две години, дори да не си знаел в началото, вече да си ориентиран как аджеба се взимат решенията в една държава и от кого зависи едно или друго одобрение. Упрекът ми се засилва от факта, че г-жа Станиславова вече е гласувала едно такова решение, а именно пускането в действие на Европейския политехнически университет в гр. Перник. Това се случи с решение на Народното събрание от 10.06.2010 г. – справка сайта на Министерството на образованието, младежта и науката. И за да завърша тази кратка образователна лекция, казвам само, че решението за откриване на нов университет в България минава през Министерски съвет и Народно събрание. Естествено Националната агенция за оценка и акредитация трябва да одобри програмите на университета, но не може да иска никакви пари, защото не може да гарантира крайния положителен изход. Няма право на последен подпис, както образно се казва в такива случаи. А иначе, ако някой й нареди да одобри програмите, вероятността да го направи е висока и хич няма да пита за пари даже. Толкова за реда на взимане на решения.
Т.нар. Видински университет се бори за успех от има-няма 10 години, но досега някакси се устояваше на напъните му. Тук искам да кажа, че съм “за” това да има достатъчно висши учебни заведения, в които децата да стоят по-дълго след средно образование и евентуално да бъдат повлияни в една по-положителна насока от тази да се наливат с бира и да слушат чалга. Проблемът е, че в малка България има твърде много университети (51) и това силно снижава качеството на висшето образование. Затова децата с възможности (най-вече финансови, но не само) отиват да учат в чужбина.
Така че Любомила, като са й казали, че някой иска 600 000 евро подкуп за да пусне Видинския университет, вместо да излиза по медиите и да дрънка врели-некипели, трябваше първо да попита: “А парите за кого са?”.