>Премиери и конфузи (PR уроци III)

>Рисковете от освиркване на политици по време на публични събития са особено големи, когато става дума за премиери на културни събития, концерти и други мероприятия от зрелищен характер, където хората са отишли най-вече да се забавляват и на последно място да отдадат почит на политиците, които по принцип мразят. Тази обективна предпоставка никак не се разбира от страна на длъжностните лица и те по всякакъв начин се бутат в очите на хората поради елементарното разсъждение, че като споменат името им пред повече хора, това автоматично ще се отрази на рейтинга им, при това положително и правопорционално на броя на хората.
Най-често освиркванията стават, когато се поднасят цветя от името на еди кой си. Рискът някой от последните редове да даде тон, е огромен. Получава се доста конфузно, защото изпълнителите се чувстват като в небрано лозе, публиката се кефи, а политиците се ядосват – не дай си Боже да са в залата по време на събитието! Става им кофти, есествено, и се чудят къде да се дянат.

Има няколко правила, които, в случай че се спазват, могат да намалят негативните последствия:

1. Вероятността един политик да бъде освиркан след втората година от мандата на дадено правителството, с което е припознаван, е поне два пъти по-голяма, отколкото в началото на мандата. С две думи трябва максимално да се избягва поднасянето на цветя и приветствия след този период, освен на проверени мероприятия.

2. Вероятността от освиркване на събития, при които има струпване на значително количество хора, е огромна! Нагледен пример е освиркването на Бойко Борисов на концерта на ФСБ, който групата даде след 20 години мълчание. Бойко Борисов беше освиркан по-малко заради социално антропологическите си различия с почитателите на ФСБ и повече заради факта, че някакъв чиновник се опитваше да разваля кефа на хората, като им чете приветствия, когато те очакваха някои от любимите си парчета на бис.

3. Медиите са управляеми, тълпата – не. Особено спортната тълпа. Т.е. това, че някакви спортни деятели ляха дитирамби на Бойко Борисов за построяването на зала “Арена” изобщо не значи, че той може вечно да разчита на същото от страна на публиката й. Това, което се е случило на Световния шампионат по мотокрос, е показателно. И със сигурност няма връзка с Румен Петков. Подобна беше и случката с Путин по време на боксов мач. Освиркването му събра рекордна гледаемост. Трябва доста да си се самозабравил, за да си мислиш, че хора, копнеещи за истинско зрелище, ще ти цепят басма или ще ти съдействат на PR-а. Направо си граничи с глупостта.

4. Добре е да се връчват цветя само при лично присъствие, защото човек не може да предположи контекста на събитието. Наскоро присъствах на една премиера на книга в Народния. Сценарият включваше…слагане на каски и рязане на лента, въпреки че не ставаше дума за магистрала, а за книга. Хората, разбира се, се забавляваха. Веднага след смешката някой поднесе цветя от името на министъра на културата. Ей на това му се вика конфуз – ами ако разбере началникът?

5. Театърът също крие опасности. Предполага се, че публиката е по-интелектуална, отколкото публиката на едно спортно събитие, но това е заблуждаващо обстоятелство. Защото интелектуалците понякога са по-лоши и от спортните запалянковци, когато става дума за политици. Присъствала съм и на освиркване, и на “благородно” мълчание. Вторият случай беше по-скоро изключение, защото ставаше дума за премиера, в която дебютираха млади актьори, а публиката в лицето на най-близките им приятели и роднини в никакъв случай не би желала да им развали празника.

И накрая, най-сигурният начин публиката да не освирка политика, е той просто да не се натрапва с кошници цветя, приветствия и друга подобна скука от ерата на социализма. Ако толкова му пука за това, което става на сцената, или изпитва истинско въодушевление, по-добре да поднесе лично цветя на любимия си актьор, изпълнител, спортист или да отиде след представлението зад завесите. Така тези, за които поздравлението се отнася, наистина ще го оценят. А публиката? Публиката не е отишла в залата заради политиците и наистина не се интересува от тях. Политиците просто трябва да приемат този факт и с това най-много ще допринесат за имиджа си.