>Силата на недоволството

>Около работата ми няма достатъчно места за паркиране и колите се завират на всевъзможни места между блоковете, настъпвайки в градинки, алеи, лехички, входове и всичко останало. Всичко това – за ужас на нещастните обитатели на иначе престижен квартал в центъра. Гледам да не злоупотребявам и обикновено спирам на улица, на която това не е забранено, но е тясна и от едната й страна са самите блокчета с малки зелени площи между тях и уличката. На тия зелени площи една проклета пенсионерка, живееща на партера и с балкон към улицата, си сади някакви китки. А като спреш плътно до бордюра, за да могат да минават останалите, щещ не щещ, трябва да стъпиш върху зеленото, като слизаш. Ако в този момент тя случайно е на балкона, на прозореца или на улицата, започва страшна врява в знак на протест срещу безразборното паркиране. Старата е истинска чума, но обикновено никой не й обръща внимание. Поне на пръв поглед. С течение на времето обаче, мястото баш пред нейния балкон, като по чудо все по-често остава празно…Защо ли? Ами защото на никой не му е приятно да слуша крясъците й. И защото го е страх, че тайно ще мине с пирон покрай колата му за отмъщение.
Всъщност, думата ми е за недоволството.
Когато то е достатъчно силно, дава резултат в полза на недоволстващия.

2 thoughts on “>Силата на недоволството

  1. >Да си призная честно, този тип хора, вечно недоволни от нещо, не ги понясам. За важните неща, обаче трябва, ако трябва да крещим.Иначе няма да ни чуят.

  2. >В интерес на истината тя е права, защото кварталите в центъра на София през седмицата заприличват на “Паркинги и гаражи”. И понеже тя не може да реши проблема на София с паркирането, го решава пред собствения си балкон. А че е неприятна – няма две мнения.

Коментари са забранени.