>Помощ! Администрация!

>Защо очакванията ни от следващите няколко месеца не бива да се много големи и за какво се използват първите сто дни на всяко правителство?
През първите сто дни всички новоизлюпени политици се борят с триглавата змия, наречена българска администрация. Нейните три глави се наричат мудност, безхаберие и омраза към редовия гражданин. Те се ръководят и от съответни принципи:
1. Ако една работа може да се свърши бавно, няма защо да се бърза.
2. Ако една работа може да се свърши повърхностно, няма защо да се натягаме.
3. Ако някой има проблем – да си го решава.
Във всяка администрация все пак има хора, на които можеш да разчиташ, които са професионалисти и вършат работата си както трябва. С повече усилия можете да ги преброите на пръстите на двете си ръце. По-лесно обаче ще се справите с едната…
Администрацията няма право да си отмъщава на политиците, а е длъжна да работи за тях. Въпреки това много често го прави. След избори, чиновникът обикновено стои и дреме като врабче, препарирано от змия, и чака указания. Ако не ги получи, може да си стои така до края на мандата. Впрочем, не по-малка задача на професионалната администрация е да препятства най-глупавите и противоречащи на правилата намерения на своя министър, с което всъщност предпазва и него, и обществото от предстоящи провали. Лошото е, че и това някак си все още не се случва. Защото ако някой не слуша, трябва да си ходи.
Поставена в такива несигурни и хлъзгави обстоятелства българската държавна администрация си е изградила предпазни механизми и прилага редица хватки, за да й е мирна главата. Тя има и префинени средства за мъчение, с които си отмъщава на новото началство.
Първото смъртоносно оръжие на чиновника е, че той не признава друг начин на комуникация, освен писането. В този смисъл, ако нещо не е написано, това означава, че то не е станало, не е наредено да се върши и следователно може да не се върши. Това на пръв поглед изглежда смешно, но всъщност не е. Защото може да се окаже, че нещо, което си мислите, че вече е направено, защото е наредено устно, изобщо не е започнато.
Вторият хлъзгав камък това са сроковете. Ако не поставиш срок за изпълнение на дадена задача, чиновникът може и никога да не я свърши или пък след два месеца да ти докладва, че са възникнали еди какви си трудности (но винаги писмено). Не е изключено и много след като даден ангажимент е трябвало да бъде изпълнен, да научите (отново писмено), че тази работа всъщност не е работа на този, на когото сте я възложили, а на някой друг, на който тепърва трябва да се възложи.
Трето, не разчитайте чиновникът да ви предупреди за проблемите навреме. Ще научите за тях точно един ден, преди да стане късно. Така той си гарантира, че все пак ви е предупредил преди крайния срок и в същото време оставя изцяло на вас отговорността да намерите решение.
Като направим бърз преглед на новите министри и изключим двама-трима с административен опит, чакат ги интересни дни. А нас…скука!

2 thoughts on “>Помощ! Администрация!

  1. >Много точно написано! Особено това: "Първото смъртоносно оръжие на чиновника е, че той не признава друг начин на комуникация, освен писането. В този смисъл, ако нещо не е написано, това означава, че то не е станало, не е наредено да се върши и следователно може да не се върши."
    Преди 20г. в началото на кариерата ми като лекар един по-възрастен колега ми даде следния съвет:"Пиши,в историята на заболяването. Задължително! Дори нещо да не си направил,трябва да е написано независимо от изхода на случая!" В първия момент не го разбрах. Не е ли по-важно какво съм направил като лекар, а не какво съм писъл? Да ама не, както се казва. Прав излезе човека. Майката му е писането!
    И пишеме… Отчети, справки, сведения и т.н. И до РЦЗ/Районен център по здравеопазване/ който ги препраща до Министерството. Пишеме и директно до Министерството, щото и оттам искат същите сведения. И в хартиен вариант, и по факс, и по интернет.
    "Трето, не разчитайте чиновникът да ви предупреди за проблемите навреме. Ще научите за тях точно един ден, преди да стане късно."

    И това е много точно! От вчера за днес ни искат някакви сведения!

    Много добър текст! Поздрави ekaterina vitkova!
    Само, че ми писна да живея в интересни времена! 🙂

  2. >Има един лесен начин за подобряване на ситуацията и той е имейлите да се признаят за официална кореспонденция. Впрочем, така е в рамките на Европейската комисия. Все пак се пести малко време и, разбира се, хартия.

Коментари са забранени.